През 2003 год. Kadawittfeldarchitektur печели конкурс за детска градина в Sighartstein, Австрия и през 2008-2009 проекта е реализиран. Идеята за фасадно оформление е испирирана от визията за склуптура на тревни стъбълца, която елегантно обикаля второто ниво на сградата. Така тя става не само емблема на детското заведение, но и елемент от ландшафта на ситуацията, като същевременно внася пейзажниият детайл в интериора на помещенията.
Вътрешното пространство е решено според възръстта на обитателите – по-малките са на по-наблюдаемото горното ниво, а по-големите деца на долното входно ниво. Връзката между нивата е обширна стълбищна клетка, която освен за преодоляване на нивата служи най вече като архитектурен акцент и най-естественото място за кът игра в непосредствен излаз към градината.
Цветовите решения следват първоначалната флорална идея с по-светла вътрешна и по-тъмна външна част, за да се увеличи максимално улавянето на дневна светлина в помещенията. За разлика от всеобщото схващане, че колкото по-шарено толкова по-детско, тук авторите оставят подовото и софитно покритие в един и същи тон – млечна резеда, за успокоение и умерен фон на всички останали разноцветни играчки на малчуганите.
Подобен дневен комуникативен център би направил много малки човечета щастливи, а какво по-добро дело от щастливи детски личица!

… когато в София отвори врати първата и засега единствена кафе-книжарница с възможност за чаша ароматно кафе, аз лично искрено завидях на столичани разбира се благородно, т.к. отдавна си мечтая за подобна в Бургас.
В същото време в Истанбул се реализират далеч по-красиви проекти като инсталиране на модернистична читалня в помещение от художествената галерия на една от главните улици на града – еклектичен синхрон между екстериор, фасада и интериор.
Галерийното пространство е организирано като аула за научни семинари, литературни четения, кино прожекции и обществени беседи на фона на внушителна библиотека по цялата дължина и ширина на помещението.
Цветните акценти като местата за сядане и облицованите с дърво стъпала-пейки витално освежават бялата импресия сред царстово от книги.
Нека всички, които имат прекрасната възможност да посетят това място не го пропуснат…
Сигурното е, че то ще ви усмихне!

Архитекти: Superpool
Снимки: Iwan Baan

Дървено ковчеже с медни тайни … топла охра от смолата на липа, парапети с акцент флорален, перголи – опушени и маслодайни … и сиви бардолини на върха.
Бял камък – приказна мозайка, редени части пъзел или пръснати искри… дървесни струни, обрамчващи бетон и тухли сякаш красива одежда, наметната околовръз…
Алеи китни, водещи направо към къпещо се слънце във басейн – спокойствие, уют, душевно равновесие и благост за сетива, възприятие и усет!

Перфектно-строга бяла емпиричност във форма и построение, немска прецизност и изчистен детайл, завършеност с класно българско качество, правоъгълна паралелепипедност в стройно стоене с кръгли колони и козирки…
Сграда с отличител – функция и екстериор с отметка – естетичност!
Отмереното място, вид и същност с точни параметри… или когато обикновенните неща стоят необикновено-съвършено!

Студио KLINK и Urban Alliance представят своя професионален поглед по отношение на облагородяване на градската среда както във визуален, така и във фунционален аспект. Урбанистичното произведение носи името – Moodwall и представлява 24 метрова интерактивна осветителна и силова инсталация в един от подлезите на Амстердам.
Освен че подобрява атмосферата в тунела и прави хората усмихнати, стената прави надлеза и по-малко опасен.
Интерактивният градски тапет е изграден от около 2500 светодиоди зад оребрена полу-прозрачна стена. Релефът й ограничават рисуването на графити, /което за България дори би било за приемливо-предпочитaно, но все пак не става дума за преживяване, а за съзидателно съществуване/ и подобрява видимостта във вътрешността.
Изображенията се възприемат хоризонтално дори на разтояние от тунела, което го прави притегателно за човешкото око място и поради тази причина наблюдаемо.
Така става реалност пилотният от един от проектите за подобряване на публичното пространство в социално – опасни райони на Амстердам. Организациите, които участват в начинанието са Studio Klink – дизайн и архитектура, Illuminate – интерактивно осветление и медия и Cube – изграждане и развитие.
Moodwall е проектирана от Джаспър Klinkhamer (Studio Klink) в сътрудничество с Remco Wilcke (Cube). Идеята по осветяването е разработена от Hans van Helden и Matthijs ten Berge в сътрудничество с художника Matthias Oostrik и студенти от HKU.

Снимки от Томас Anneson & Roel van Lanen

… планината Сиера Мадре и една прекрасна къща … дърво, стъкло във симбиоза с камък и метал.
Хилядолетен дъб със достолепна сянка, а долу под короната му скрита архитектурна перла.
Дървестният му ствол от фонтан извира, светлини и блик по полираните плочи водят към картинния вход на сградата.
Правоъгълна композиция от фигури с различен материал и колорит – блед мрамор, топъл фладер на дърво и стоменен блясък подреждат мисли, чувства и усет сякаш дипли в чекмеджетата на скрин.
Просторна дневна сред гората – внушително високи стъклени стени в съчетание с каменния под, а малкото плътни зидове в облицовка от вулканичен камък … сив, пронизителен хлад и в противовес запалена камина, мека мебел в бежова ванилия и натурален шоколад.
Гранична точка на спокойствие, там където Монтерей заспива в лоното на Сиера Мадре – стъклена кутия с изглед към безброй звезди и светлини в далечната линия на зрителния хоризонт.
…идеалната завършеност когато природата е съвършенният екстериор в дома, а жилищната сградата – натурален интериор в естествената среда!

Project Team:
Bernardo Chapa
Joaquín Jenis
Tomas Güereña
Diana Guerra
Eduardo Fuentes
Photography:
Jorge Taboada

Плевня, хамбар или футуристична сграда с интересен идеен замисъл от страна на L.E.FT в Bridgehampton, NY, USA.
Взимаме един обикновен хамбар, пресичаме по вертикала на две еднакви части, разместваме задните страни и получаваме елементарна архитектурна перфектност.
Всъщност идеята за конструкцията на къщата на авторите идва от мисълта за модерна плевня – хибрид.
И най – уникалното в проекта е отношението на съоръжението към екстериорната функция – гореизложеното геометрично построение прави така, че сградата да хвърля сянкя сама върху себе си, щадяща максимално земната площ в околнят пейзаж.
Отново две в едно – придизвикателен интериор и съвършенно обран есктериор!!!!
Ето и 3D визуализацията!